Библейско пророчество

Библейско пророчество – книгата на Данаил
Книгата на Данаил е чудесен пример за пророчество в Библията. Книгата твърди, че е написана по някое време през 6-ти в. пр Хр, а поради точността на нейните подробни предсказания, критиците на Данаил настояват, че тя трябва да е била написана след описаните събития. Те твърдят, че трябва да е написана някъде след 160 пр. Хр. Независимо от това, Йосиф Флавий, дворцов историк в продължение на три последователни римски императора документира, че Александър Велики получава копие от Данаил при присъединяването на Ерусалим през есента на 332 г. пр. Хр (Древността на евреите XI, глава VIII, точки 3-5). Освен това, в съответствие с двата псевдо-аристейски записа и Йосиф Флавий (Древността на евреите XII, глава II), Птолемей Филаделф (308-246 пр. н. е.) възлага превода на Септуагинтата (известна още като LXX) от еврейски на гръцки език през 3-ти век пр. Хр. Данаил е включен в LXX. Данаил също е включен и в свитъците от Мъртво море (СММ), които датират от около 200 г. пр. Хр (най-стария ръкопис на Данаил, 4Q114, датира от края на 2 век пр. Хр.)

Библейско пророчество – Данаил 11
След установяването на надеждността на Данаил, нека сравним библейското пророчество, съдържащо се в глава 11 от тази книга с приетата светска история. Книгата на Данаил описва с невероятна точност съдбата на гръцката империя, как след смъртта на Александър империята му ще бъде разделена на четири части, конфликтите между две от тези звена, Египет и Сирия и влиянието, което тези войни ще окажат на народа на Израел, който се е намирал между тях. В действителност, много от конфликтите били под контрола на Палестина (Израел). Сирийските царе са посочени като "кралете на Севера" (тоест, на север от Израел, пророчеството се дава от гледна точка на Израел); египетските царе са посочени като "царета на Юга "(южно от Израел). Нека преминем през първите 20 стиха, за да докажем това. Всеки пасаж е последван от светската история, която е включена в скоби. Има няколко светски онлайн енциклопедии, ако проявявате интерес в търсене на някоя от следващата информация за себе си.

Данаил 11:1-2: "А в първата година на мидянина Дария аз Гавриил стоях да го укрепя и уякча. И сега ще ти явя истината. Ето, още трима царе ще се издигнат в Персия; и четвъртият ще бъде много по-богат от всички тях; и когато се засили чрез богатството си ще повдигне всичко против гръцкото царство."

[Дарий мидянина е вицекрал във Вавилон по време на царуването на Кир II (известен още като Кир Велики, управлявал от 550 г. пр.Хр. – 530; Забележка: датите, предвидени тук и следващите, представляват период на монархическо царуване, а не времето на реалния живот на владетеля). Тримата царе, които наследяват Кир са Камбиз II (530-521 г. пр.Хр.), Смердис (521 г. пр.н.е.) и Дарий I (521-485 г. пр.н.е.), син на Хистапс. Четвъртият цар, Ксеркс (486-465 г.пр.Хр.), изявен в богатство и власт, започва да разработва нападение срещу Гърция.]

Данаил 11:3-4: "И ще се издигне един мощен цар, който ще царува с голяма власт и ще действува според волята си. А щом се издигне той, царството му ще се съсипе и ще се раздели към четирите небесни ветрища, но не на наследниците му, нито ще владеят над толкова над колкото той е владял; защото царството му ще се изкорени и раздели на други освен тях."

["Мощният цар" е Александър Велики (336-323 г. пр.Хр.), който, малко след завладяването на Персийската империя, почива внезапно на възраст от 32. Неговата империя не е завещана на децата му (които са били убити), а вместо това е разделена между неговите генерали (Диадохите). Четири по-малки царства се появяват от руините на империята на Александър: Гърция, Мала Азия, Сирия и Египет]

Tweet

Следвайте ни на:

---